Deuteronomy 32

1 ^a В нимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми.

2 ^b Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!

3 ^c Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!

4 ^d Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него) ; Той е праведен и истинен;

5 ^e но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен.

6 ^f Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?

7 ^g Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат.

8 ^h Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви ▼

▼ 32:8 В превода на 70-те: по числото на Божиите Ангели.

;

9 ^j защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.

10 ^k Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;

11 ^l както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,

12 ^m тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.

13 ⁿ Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,

14 ^o с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.

15 ^p И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си.

16 С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха:

17 ^q принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.

18 ^r А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави.

19 Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си,

20 ^s и рече: „ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратен, деца, в които няма вяра;

21 ^t те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя;

22 ^u защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете ѝ и опалва основите планински;

23 ще напратя върху им беди и ще изхвърля срещу тях стрелите Си:

24 ^v те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги;

25 ^w отвън ще ги погубва меч, а в къщите им – ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец.

26 Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците;

27 но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: „нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това“.

28 Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум.

29 ^x О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!

30 ^y как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал!

31 Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това.

32 ^z Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморските полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви;

33 виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова.

34 Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища?

35 ^aa Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загниването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.

36 ^ab Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън.

37 ^ac Тогава ще каже (Господ) : де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха,

38 ^ad които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила!

39 ^ae Вижте сега, (вижте) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.

40 ^af Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека!

41 Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят;

42 ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“

43 ^ag (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии) ! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!

44 ^ah (И оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Моисей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов.

45 След като Моисей изрече всички тия думи пред целия Израил,

46 каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;

47 ^ai защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Иордан да я завладеете.

48 И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза:

49 ^aj възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви;

50 ^ak и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си,

51 ^al задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви;

52 ^am пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, – в земята, която давам на синовете Израилеви.